Диего Милито (Аржентина) – Роден е на 12.06.1979 г. в Бернал. Висок е 183 см и тежи 78 кг. Играл е за Расинг (1999-04), Дженоа (2004-05), Сарагоса (2005-08), Дженоа (2008-09), Интер (от 2009).

Диего Милито е известен в Аржентина като Принца на Бернал. Причината е във физическата му прилика с уругвайската легенда Енцо Франческоли, чието прозвище бе Принца. В жилите му тече и италианска кръв, след като предците му идват в Южна Америка от Калабрия.

Диего започва кариерата си в Расинг през 1999 г., а 2 по-късно печели турнира Апертура. По-същото време по-малкият му брат Габриел се състезава за Индепендиенте, като куриозно двамата са съперници в дербито на Авеланеда.

През 2004 г. Милито преминава в италианския Дженоа. След два успешни сезона с 33 гола в 59 мача в Серия „Б”, аржентинецът се събира с брат си в испанския Сарагоса, където е преотстъпен. Причината е, че Дженоа е уличен в уреждане на мач и отборът е пратен в трета дивизия.

В Испания нападателят доказва безспорната си класа на голаджия. В първия 1/2-финал за Кралската купа Милито бележи 4 на Реал (М) за успеха с 6:1 на 9 февруари 2006 г. (0:4 в реванша). Диего завършва сезона като топстрелец на клуба с 16 попадения. През сезон 2006-07 г. аржентинецът бележи 23 гола, 2 по-малко от Рууд ван Нистелрой (Реал М) и 3 по-малко от носителя на „Златната обувка” Франческо Тоти (Рома).

През ноември 2006 г. от Сарагоса решават да го откупят от Дженоа, след като 2-годишният му наем изтече. При испанците той наследява капитанската лента от брат си Габриел, който през 2007 г. преминава в Барселона.

Клубни проблеми обаче отново се намесват в съдбата на Милито. На 1 септември 2008 г., броени минути преди да бъде затворен трансферният прозорец, Диего финализира завръщането си в Дженоа. Причината този път е, че Сарагоса изпадна в Сегунда дивисион, което не е избегнато въпреки 15-тте му гола. Отпадането анулира и клауза в договора му за откупуване – 100 млн. евро, рекордна в историята на арагонците. Според мениджъра на нападателя Фернандо Идалго, клиентът му е отхвърлил по-изгодни предложения от европейски клубове, заради сантиментите си към генуезците.

На 14 септември 2008 г. Принца дебютира повторно за Дженоа (но за първи път в Серия „А” ) при домакинския успех с 2:0 срещу Милан. Диего асистира за първия гол и вкарва втория. На 9 ноември забива и първия си хеттрик срещу Реджина (4:0). Приключва този успешен за него и клуба сезон с рекордните за генуезците 24 гола (толкова има и Ди Вайо от Болоня) в 31 мача, като е изпреварен само от Златан Ибрахимович (Интер, 25). Дженоа пък финишира 5-и  и записва второ участие в евротурнирите, след сезон 1991-92 г. Диего остава завинаги в сърцата на тифозите, като първият футболист в историята с хеттрик в градското дерби (при това юбилейното №100!) срещу Сампдория (3:1), донася успеха и във втория мач (1:0) за сезона. С 60 попадания за общо 94 мача се превръща в най-резултаният футболист в историята на Дженоа (средно по 0,64 гола на мач).

Блестящото завръщане на аржентинеца в Италия не остава незабелязано. На 20 май 2009 г. „Гадзета дело спорт” съобщава, че Диего Милито и съотборникът му Тиаго Мота в комплект преминават в Интер. Освен сумата от 25 млн. евро, към Генуа поемат Роберт Акуафреска, Леонардо Бонучи, Рикардо Меджорини и Франческо Болцони. На 29 юни сделката е финализирана – Принца подписва до 2014 г с чиста годишна заплата от 3,5 млн. евро.

По-късно се оказва, че президентът на Дженоа Енрико Прециози не е трябвало да води преговорите с колегата си от Интер Масимо Морати, тъй като по същото време е изтърпявал наказание, но всичко се разминава с глоби за двамата.

Милито идва да замести приминалия в Барселона Златан Ибрахимович и се справя повече от блестящо. С общо 30 гола във всички турнири се превръща в ключова фигура за историческия требъл на „нерадзурите”. Принца реално подпечатва спечелването на всички трофеи – бележи в последния кръг при гостуването на Сиена (1:0) за „скудетото”,  във финала за Купата на Италия срещу Рома (1:0) на „Олимпико” и във финала на Шампионската лига срещу Байерн (2:0).

Диего дебютира за Интер на 8 август 2009 г. в Пекин при загубата с 1:2 срещу Лацио за Суперкупата на Италия, като изработва дузпата, вкарана от Самуел Ето’о. Във втория кръг на Серия „А” в градското дерби срещу Милан (4:0) вкарва от дузпа и прави 2 асистенции. Завършва на второ място при голмайсторите с 22 попадания, след Антонио ди Натале (Удинезе, 29).

На 9 август 2010 г. аржентинецът подписа нов 4-годишен договор, бе избран и за най-добър нападател в Шампионската лига. Попадна в състава на Аржентина за Мондиал 2010, но селекционерът Диего Марадона го държеше предимно на пейката. За предишното световно в Германия през 2006 г. пък изобщо не попадна сред 23-ата. За „гаучосите” има изиграни 21 мача и е отбелязал 4 гола.

Милито е женен за София, като двамата имат 2 деца – Леандро и Агустина, която се роди на 21 май 2010 г.

Аржентинецът е изключително интелигентен нападател, който рядко проявява егоизъм. Безспорната му сила е в наказателното поле, където умее да се пласира и появява убийствен голов инстинкт. Стреля еднакво добре и с двата крака, точен е и при ударите с глава.  Повечето му попадания падат след двойни подвания на скорост, когато изскача зад гърба на защитата. Хладнокръвен е при изрълненията на дузпи, макар да пропусна във финала за Суперкупата на Европа срещу Атлетико. Това се случи в 88-ата минута на мача, когато испанците водеха с 2:0, както и завърши срeщата.